Сняг вали в градския транспорт (и това не е шега)

Зима. Вали сняг. Чакам автобус от градския транспорт. Носят се легенди, че този номер идва само в сряда и петък, но макар че днес е неделя, аз тъпо и упорито си чакам. Нали надеждата умирала последна, казват, веднага след като Бялата смърт прибере и последния гражданин от спирките.

А на тази спирка освен мен - снежен човек. Сигурно децата от блока са го направили. Само дето явно ползват някаква модерна технология за сглобяване на снежни човеци, защото този се разшава. А-а-а, той човекът просто си чакал тук отпреди мен! Да не би нещо да е минало, без той да разбере, пита? Надали, отговарям.

1000 неща, които да видя и направя в този живот

Преди да напусна триумфално и с духова музика този животец, имам да свърша някои важни неща. Като например тези (с болд са вече изпълнените):

1. Да измина пеш Ком - Емине.

2. Да посетя всички 7 континента (да, и Антарктида!).

3. Да скоча с бънджи - ок

4. Да скоча с парашут.

Как за първи път се качих на стоп (история с гювечета)

Източник: pochehli.com

Всички пътешествия, които са започнали с думите "Дай да хванем влака, пък на място ще решаваме какво да правим", непременно включват следните компоненти:

- повреда по влака (или неговите познати алтернативи "изпускане на влака" и "качване на грешния влак")
- странни запознанства по пътя
- объркване на пътя
- внезапна промяна на плана (нищо, че такъв няма!)
- кожа от лисица (но това е друга история)

Предисторията на едно потегляне в посока Пловдив - Асеновград в 4 реда:

За татуировките, мивките и питоните

Нали знаете - хората се делят на два типа - такива с татуировки и такива, които се страхуват от хора с татуировки. До неотдавна бях от втория вид, обаче наскоро реших да премина от другата страна на монетата и да взема да се тунинговам с нещо, дето да избива рибата.

Първо си мислех да си татуирам един скорпион отпред на... балкона, та да може като ходя в тръс(т) или галоп (и особено на токчета) скорпионът да изглежда все едно ме е налазил. Обаче две неща ме отказаха.

Циганска национална кухня в 10 стъпки

Бате, бате, ако децата са гладни, жената и той, ей почти за без пари една циганска манджа от циганската (известна още като сига-анска) национална кухня (дай! ха така! оп, оп!) в 10 стъпки (10 гьобека).
 

1. Преди да почнеш да готвиш, сакън!, първо открадни ток да включиш котлона.


2. Ако нямаш котлон - открадни първо един котлон и чак тогава да крадеш ток. 

Как се гледа на кафе или какво да правим, ако открием наличието на трето око върху себе си

      
       От години имах смътни подозрения, че нещо странно ме сърби между очите (сигурно и вие понякога го имате това усещане – сърби те, пък не знаеш къде да се почешеш). Ходих при десетки дерматолози, психолози, други „-ози”, психиатри, психопати (последните си бяха едни доста обогатяващи срещи), но напразно. Докато един ден то просто се отвори – третото око.                     
        Ти него не го виждаш, но то те вижда – изобщо, голямо гледане, голямо нещо.

Какво да правим, когато ръждясаме

Джвак-джвак... Две седмици безспирен дъжд води до една от най-тежките телесни повреди с още по-тежки психологически последици - ръждата. Ако се вгледате много внимателно в хората по улиците (и особено в тези, които отричат съществуването на чадъра като техническо средство за борба с влагата и с шашнатите начинаещи крадци в тъмните улички нощем), ще забележите, че всички започват да придобиват лек оранжев оттенък.


Освен това най-вероятно едната ви маратонка е пробита, оттам се просмуква вода и вие безгрижно си джвакате с чорапа. Джвак-джвак-джвак... И тъй като няма как да го изсушите веднага, кракът ви започва да мирише и вие все по-често се оказвате в тежка социална изолация на работа и вкъщи, а популацията на хлебарки у вас подозрително намалява.